Индийска сватба

Индийската сватбена традиция е подчинена не само на религиозните им обичаи, а и на съответните традиции, в различните части на Индия. Всяко нещо в индийската сватба има символика и конкретно предназначение. Всъщност подготовката за конкретния ден започва няколко дена по-рано, за да има достатъчно време всичко да бъде приготвено и нищо да не бъде забравено.

Булката е „натоварена” с доста задължения. Тя подготвя по-голямата част от церемонията- за нея по традиция има две церемонии, които задължително трябва да бъдат изпълнени.

Първата е слагането на червената точка в средата на челото, както и халката на носа. Тази обеца се слага на носовете на индийките, за да символизират девствеността на девойката. Чистотата на момичето е много ценна според индийските традиции. Дупката се пробива докато момичето е на около 14 години, а самата халка се слага точно преди сватбата.

Червената точка, която се слага между двете вежди се нарича „бинди”. Тя е символ на вечната обвързаност на съпругата със съпруга, освен нея слагат и гривна на глезена на девойката, която има същата символика като „бинди”.

Другата процедура, през която младото момиче преминава, е изрисуването на краката и ръцете с къна. Нарича се „хена“. Това е символ на грижовност, както и на красота. И след всичко това, булката е готова да се омъжи за своя любим.

Роклята в Индия по традиция трябва да бъде червена с вплетени в нея златни нишки – червеният цвят символизира зрелостта на девойката, тоест тя е готова да сключи брак. Често към роклята има и воал, който се повдига от младоженеца по време на церемонията в храма.

При младоженеца традициите съвсем не са толкова изморителни. Това, което той трябва да спази като обичай, е да сложи червен знак на своето чело, който също е символ на обвързването.

Костюмът му е обикновен официален, има задължително вратовръзка. Това, което е част от традицията е шапката на главата на младоженеца, върху която има перо. Самата шапка напомня на чалма.

В уречения ден, младоженецът трябва да вземе булката от дома й – по какъв начин ще го направи е негово решение. Някои индийци предпочитат кон, други автомобили, а трети залагат на свещеното за Индия животно слона. Избирайки него, сватбената церемония се превръща в истинска приказка.

Пристигайки в дома на булката, младоженецът трябва да даде пари, бижута, за да му дадат булката. Това до някаква степен наподобява и нашите български обичаи. Строг и неотменим закон на кастата е, че девойка и момче от различни касти не могат да сключат брак.

Следва даването на зестрата на свекър и свекървата от семейството на булката.

И след това вече булката може да отиде при младоженеца, за да пристъпят заедно в индуският храм – там където ще се състои бракосъчетаването. Ето и как става самото сключване на брак. На първо място двамата младоженци се закичват с гирлянди, които са направени от хартия.

Накичването става взаимно – булката слага гирляндата на младоженеца, а той от своя страна слага гирлянда на нея. Следващият ритуал е преливането на вода от шепите на единия в шепите на другия. В Индия водата е символ на много неща, но най-вече на мъдрост и на духовно обвързване.

Третата част от обичая преди да се сключи брак, включва седем запалени обръча, между които младоженците трябва да преминат задължително хванати за ръка. Тези обръчи символизират трудностите, които неизменно съпътстват брака, а преминаването им заедно означава, че така ще преминават и през проблемите.

Следва посипването с ориз на булката, за да бъде плодовита, следва размяната на златните пръстени. Този на булката е с голям скъпоценен камък, а на младоженеца също има камъчета, но са няколко и са мънички. И това е всъщност официалната част от церемонията.

Важно е булката да бъде приведена през цялата церемония – това е символ на свенливост, освен това трябва да бъде мълчалива, това прави добро впечатление на свекъра и свекървата. Следват празненствата, които вече са според местните традиции. Понякога продължават цели два дена.