Порцелан и керамика

Керамиката (на старогръцки: κέραμος – глина) е общото наименование на изделия от неорганични, неметални материали (например глина) и техните смеси с минерални добавки. Изделията се използват за домакински съдове, стенна украса и други. Тя намира приложение в строителството, архитектурата, медицината, науката и дома.

В по-общ смисъл терминът се използва от XIX в., обхващайки като значение всички грънчарски (груба керамика), майолика и порцеланови (фина керамика) изделия. Думата идва от названието на рог за пиене на вода, откъдето впоследствие така се именуват всички глинени съдове.

Керамичното производство е първото овладяно от човека химично производство. Керамичните изделия са също така и добри топлоизолатори.

Порцеланът е керамичен материал, непорест и непроницаем за вода и газ и е отличен изолатор.

За първи път се разработва в Китай през 7 век. През 8 – 9 век технологията на порцелана се появява и в съседните Монголия и Виетнам, а малко по-късно и в Япония. След завладяването на Китай от татаро-монголите на Чингиз Хан през 12 век започва разпространението на порцелана и в Корея, донесен там от монголски колонисти.

Първата технология за производство на порцелан е кобалтовата – оцветяване на бял порцелан с кобалт, като така е създаден т.нар. синьо-бял порцелан. През 18 век започва създаването на оцветен порцелан.

Името на този вид керамика идва от стара италианска дума porcellana (означаваща вид морски охлюви) заради приликата с полупрозрачната (седефена) повърхност на черупката им.

Суровините, от които се произвежда, са фелдшпат, кварц (силициев диоксид) и каолин (бяла глина). При тяхното съвместно смилане се получава т.нар. порцеланов шликер, който е изходен материал за получаването на порцеланови изделия, по метода на отливането. За получаването на изделия по метода на пластичното формуване, този шликер се обезводнява до около 20% вода.

Физичните свойства на порцелана са: бял, полупрозрачен цвят, не поглъща вода, не се разтваря, не е порьозен, има ниска еластичност, висока цветоустойчивост. Механичните му свойства са висока твърдост, крехкост, висока химична и абразивна устойчивост и устойчивост на износване и на термичен шок.