Сапуни

Сапун (от лат. Sapo) – повърхностно-активно вещество, използвано като миещо средство. Обикновено в качеството на сапун се използват натриеви, калиеви и амониеви соли на мастните киселини, представляващи твърда пластична маса. Според химичната класификация всяка сол на мастна киселина с метал се нарича сапун, което включва освен миещите средства и някои соли на алуминий, хром и други метали с висши мастни киселини, използвани за смазочни материали (например грес).

Налични са данни за използване на сапун още в древен Шумер и Вавилон (около 2800 г. преди н.е.) под формата на глинени плочки. Описания на технологии за приготвяне на сапун са намерени в Месопотамия на глинени плочки, датирани приблизително към 2200 г. преди н.е. Египетски папирус от средата на второто хилядолетие преди новата ера свидетелства, че египтяните редовно са се миели с помощта на сапун. Широко са се използвали подобни миещи средства и в Древния Рим.

Сапуни, направени от растителна мазнина (например от маслиново олио), ароматни масла и натриева основа, са описани за пръв път от мюсюлмански химик през XII век. Формулата за сапуна не се е променяла оттогава.

 Арабите добавяли към сапуна аромати и оцветители. Имали специален сапун за бръснене.

Фини сапуни са били произвеждани в Европа по-късно – от XVI век. За суровини са били използвани както растителни мазнини, така и животинска мас. Промишленото производство на сапуни започва в XVIII век.

В българските земи през XIX век в сапунджийници били правени лоени сапуни, които поради миризмата си са използвани предимно за пране. По-състоятелните хора си набавяли гиритски (внасян от о-в Крит) сапун на топки.

В категорията „Сапуни“ са предложени ръчно изработени сапуни от български сапунени работилници.